Всеки път отлагам да започна с комикса ми. Първо беше, заради разни проекти, с които ме занимаваха лятото. Сега дойдоха още 2 много важни проекта.... нз.. в представите си като малка повече имах желанието да обикалям света и да се срещам с интересни хора, да ходя на срееееееещиииии... и разни такива. Определено не да стоя и да пиша 100 милиона неща, които са ми ужасно скучни ... и толкова дълги и понякога си мисля, че нямат край. Накрая тъкмо свърша с нещо и ми възложат нещо ново. Мисля, че намразих вече така любимият ми преди компютър.
Книгите, които си купих преди 2 седмици (може би и повече време стана), изобщо нямам време да ги отворя дори. Изобщо всеки ден преминава в работа и очакване да правя това, което искам. Плаши ме понякога това, че когато най-после имам време, вече няма да знам какво искам да правя наистина. Определено имам нужда да се напия вече, нищо че някои хора ме смятат за sXe... А аз дори не съм де;]
От всички задължения, които имам напоследък - само се отчайвам и скучая. Може би дори се депресирам донякъде хахаха. Обаче гледах един мн добър филм One Million Yen Girl. Предполагам, че всички, които са го гледали накрая са имали желанието да направят като момичето във филма- да бягат всеки път като спестят 1 милион йени. Искам да бягам - бягам - надалече - ОТ ВСИЧКО И ВСЕКИ :) Определено филм, който те кара да мечтаеш :)
