i'm so sick

I' m so sick of everything now... and most of all I'm sick of reading :(

РОКЛЯ

Няма я!

Преди няколко дни бяхме с приятелки в Мола и там сестра ми си хареса една страхотна черна рокля. Струваше само 39 лв., а наистина изглеждаше стилно. Аз обаче й мрънках, че съм гладна и искам да разглеждам в книжарницата за няколко книги - при което тя неможа дори да я премери. Затова й обещах, че като ходя пак към Мола, ще вземем тогава роклята.

И днес се оказа, че това била най-купуваната рокля и е останало само 1 брой от нея - за съжаление - продавачките не искаха да ми я дадат да я купя ;/ Чувствам се гузно, трябва да се реванширам за Коледа ;/

Да хвана пътя

.... искам да обикалям вечер улиците :)

Something

- If light we are seeing is millions of years old, then the stars might already be dead. But it's not just the stars that are in the past. It's everything. Even you looking at me now.

- So you're not you?

- No, I'm me. But you're seeing me one billionth of a second ago. So... everything is history. And relationships are just memories. Except for the light. Which is in its own present, our past and someone else's future.

:S :S

Съдба

Кой казва, че няма съдба? Вчера гледах Глад и днес сутринта имам проблеми със стомаха. Дори отидох на лекар и ми предписаха някакви лекарства, така че си останах вкъщи.

Сега ще имам време да допиша всички неща, за които нямаше да имам време иначе:)

Ще пиша в тоалетната хаха

Последните дни

Всеки път отлагам да започна с комикса ми. Първо беше, заради разни проекти, с които ме занимаваха лятото. Сега дойдоха още 2 много важни проекта.... нз.. в представите си като малка повече имах желанието да обикалям света и да се срещам с интересни хора, да ходя на срееееееещиииии... и разни такива. Определено не да стоя и да пиша 100 милиона неща, които са ми ужасно скучни ... и толкова дълги и понякога си мисля, че нямат край. Накрая тъкмо свърша с нещо и ми възложат нещо ново. Мисля, че намразих вече така любимият ми преди компютър.
Книгите, които си купих преди 2 седмици (може би и повече време стана), изобщо нямам време да ги отворя дори. Изобщо всеки ден преминава в работа и очакване да правя това, което искам. Плаши ме понякога това, че когато най-после имам време, вече няма да знам какво искам да правя наистина. Определено имам нужда да се напия вече, нищо че някои хора ме смятат за sXe... А аз дори не съм де;]

От всички задължения, които имам напоследък - само се отчайвам и скучая. Може би дори се депресирам донякъде хахаха. Обаче гледах един мн добър филм One Million Yen Girl. Предполагам, че всички, които са го гледали накрая са имали желанието да направят като момичето във филма- да бягат всеки път като спестят 1 милион йени. Искам да бягам - бягам - надалече - ОТ ВСИЧКО И ВСЕКИ :) Определено филм, който те кара да мечтаеш :)

too exhausted to be annoyed

This weekend was Halloween and I had the best costume ever.. but the party was some sort of giant constructing -tourist-areas- coca-cola - party ( I HAD TO STUUDYYYY ;/ ). I know it sounds pathetic but between the projects, accounting, the classes and my extra projects (hahahA), I have too much on my plate already. I wish I could have two plates :) Or maybe a chafing dish :)

SOoooo..

Nothing interesting round me except I was freezing to death yesterday when I had to go to the City Center because of some meetings. Not that it's something that surprise me it's November already and I guess it will be snowing very soon.

And...I play the game Castle Age when I'm not writing my projects. I don't know how to win in the battles... they all kill me ..lol and I hate to be so bored!!! My blog is such a mess...

Sorry, it's just I have no real social life anymore.